Вчера просто не остана кога да пиша. В нормалното за това време, а именно около полунощ се прибрах след непредвидена среща със стар познат с непредвидено пиене на Пино Ноар на гладно. J

Така че – само картинка. Един красив параклис от XVI век, кацнал над скалите над язовир Пчелина.

А утре или по-вероятно други ден ще пиша или за отношението ми към религията, или за отношението ми към чалгата. Според предпочитанието на почитаемата немногобройна  публика, която може би ще се престраши да направи първия коментар. Или най-вероятно според резултата на ези –тура, ако няма такъв.