Ода за красотата на България.

Работата ми е свързана с доста пътувания из страната. Понякога е изтощително, но като цяло не съжалявам. Все пак покрай тях я опознах, бил съм в почти всички градове и по основните маршрути дори нямам нужда от карта. Виждал съм и повечето „забележителности”, въпреки, че никога няма да се унижа да събирам някакви си печати за някакви си 100 обекта.

Но истинската красота на България не е в туристическите и забележителности, които, нека да си признаем са доста мижави и с локално значение. Ние нямаме хималайски върхове, ниагарски водопади, огромни реки и величествени катедрали. Не, очарованието на България е в невероятно човешките и мащаби. Има един особен уют в тях и я обикваш по начина, по който обикваш родното си място или собственото си семейство – без да искаш от тях някакви изключителни качества.

Лично на мен душата ми се изпълва с ликуване от най-обикновени гледки, някъде покрай пътя, които не са нищо необикновено, но които няма да имате шанс да видите ако останете само в големите градове или ако просто профучавате между тях със 160 км/ч.

Нямате представа колко красиво нещо са полята с наситени цветове осветени от слънцето след дъжд, слънчевите зайчета между листата в някоя гора, причудливата форма на скали покрай пътя или

нива със слънчогледи.

и още една подобна на нея,

Пасящи покрай пътя коне

или стада, навяващи мисли за разказите на писателите от XIX век.

Щъркели в гнездата си 

или такива, които важно се разхождат в полето търсейки жаби или каквото там търсят щъркелите.

Хищните птици, кацнали на дърветата край пътя,

или костенурката, която вчера пресече пред колата и беше твърде бавна, та се наложи за сляза и да я пренеса.

Или говедото насред платното, което беше напълно убедено, че то е с предимство.

Заоблените хълмове на Родопите

или лавандулова нива в Казанлъшко.

/нямам нейна снимка/.

Изобщо красотата е в гледки и звуци, които вълнуват лично мен, като каруцата пълна с деца която подминах вчера, а не толкова там, където има „групи”, „екскурзоводи” и билети за вход.

P.S. Май в този блог малко прекалих с щъркелите, но тази снимка е много красива, нали?