дупки в оградата :: И пак средновековна църква - Вуково

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.10.2008 10:11 - И пак средновековна църква - Вуково - Свети Никола

Автор: tarbo Категория: Други

Прочетен: 10241 Коментари: 16 Гласове:

И пак средновековна църква - Вуково

Миналия уикенд си начесах сериозно крастата. Интензивно обикаляне из забутани села и девет средновековни църкви и един средновековен мост.

Ходихме до Беренде, където навестихме любимата ми Свети Петър от XIV век, после Боянската, която няма нужда да уточнявам къде е, откога е и как се казва и където след приключването на реставрацията не бях ходил, (а пък в параклиса на втория етаж въобще не се бях качвал!/ и на другия ден се почна, та на един дъх!)

Свети Георги в Кюстендил (чудесно реставрирана, XII век, чудесни стенописи), Кадин мост в Невестино, ( той е от XV век и доказва, че Турция, като всяка империя се е занимавала не само с грабежи и кланета, но и е строила пътища и мостове),

Свети Йоан в Пастух (също реставрирана църквичка от XVI век, но вече без стенописи),

Свети Теодор в Бобошево (страхотна църква, заслужава си и отделен постинг. Чаровни останки скрити в грозна килната барака. А и тя е една от немногобройните от XII век),

Свети Димитър XV век, добре реставрирана,

Свети Илия – XVII век – чудесни стенописи, не е лошо обаче да я реставрират

и достатъчно популярната Света Петка във Вуково – също отлично запазена със стенописите си от 1598 г.

Обаче всички тези църквички, макар и много да си ги обичам не предизвикаха у мен чак толкова вълнение. Всички тях съм посещавал, снимал, качил в интернет и съм написал по една кратка статийка за всяка от тях. Любопитните могат да прегледат темата в http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8683 .

Истинското преживяване беше Свети Никола във Вуково. Бяхме чували за нея, но нищо определено. Освен, че също е от 16 век и със стенописи и че „била хубава” нищо не знаехме. Разчитахме да я намерим на място.

Отидохме във Вуково. Мъничко затънтено село на 3-4 км от Бобошево и докато компанията разглеждаше Света Петка, аз започнах да подпитвам местните за Св. Никола. И се почна едно – „-Еййй, там, виждаш ли онази плевня между тези две изоставени ниви, под нея е!”. Гледах, нищо не виждах, но се надявах, че църквата не игла в копа сено и ще я намерим. Не ни е първица я да обикаляме по някакви затънтении и да се оглеждаме като гламави за „средновековна църква”.

Вече се стъмваше, бяхме и поуморени, но пък всички се ентусиазирахме за „приключение”. И се почна едно – напред-назад по шубраците, някъде на около 2 километра от селото, завиране в храстите между тръните и всякакви такива прелести. Ние, тримата мъже нямахме особени притеснения – все пак хънтингът на такива обекти ни е сериозно хоби, но двете дами с нас не бяха свикнали на подобни упражнеия. Все пак и те проявиха достоен за възхищение ентусиазъм докато се деряха по драките.

Обаче – всуе – за почти един час нищо не открихме, а обходихме всякакви горички, шубраци и едно дере. То не е и чудно - оказа се, че последния път като са я търсели дори служителите на музея не я намерили, въпреки че един от тях все пак бил ходил някога. Изабщо - пустинно място! Започнахме леко да се ядосваме, но и да се амбицираме, как утре ще дойдем по светло и ще продължим. И когато се прибрахме по колите една от местните жителки ни предложи да ни заведе! Благодарим ти лельо Данче, без теб никога нямаше да намерим мястото. И от десет метра нямаше да я видим през храстите, които са я обградили! Чувствахме се като принца от приказката., провиращ се през трънака към замъка на спящата красавица.

Ето я и нашата красавица: