Доскоро не знаех, че в село Балша също има средновековна  църква. По-точно знаех, че е имало, но смятах, че това е някаква археологическа останка – два реда камъни, скрити в някой трънак. И ровейки случайно, докато търсех данни за нещо друго, попаднах на някакви кратки описания за нея и я сложих в списъка за посещение.

Редът и дойде в последния уикенд на март. И без това беше единствената от набелязаните, която беше достатъчно близо, че да отида и да се върна за един следобед. Тя всъщност е съвсем близо до София, на около пет километра северно от Доброславци. Не че знаех как се стига до там, но с карта и добро желание всичко е възможно. Първо реших, че е по-лесно да се мине през Нови Искър и дори може и наистина да е така, но не открих път, затова си се върнах на околовръстното, отбих за Доброславци, а когато и там стигнах до някакво кръгово движение, попитах, завих наляво и стигнах Балша. Новата църква се вижда отдалеч, старата е в двора и.

Дворът е отворен, влиза се. Влязох. Света Петка или Параскева /и двете са варианти на едно и също име/ е патрон и на новата и на старата църква. Хвърлих бегъл поглед на новата, не ми е интересна и отидох до скритата под полукръгло метално  хале нейна средновековна предшественица, която е непосредствено вдясно и заради която всъщност дойдох.

Поглед отпред

 поглед отзад

Църквата вероятно е от 14 век. 5.50 Х 4.85 м. Еднокорабна, едноапсидна, с доста широка апсида, с полуцилиндричен свод, който за съжаление е рухнал. Градена е от камъни и тухли, има и някакви каменни архитектурни елементи, които вероятно са от по-древни антични сгради. Отпред има точно „два реда камъни”, които показват, че в някакъв момент е имала и притвор /преддверие/, но от него почти нищо не е останало.

 на тази снимка се виждат основите на притвора

За съжаление от същинската част на църквата също не е останало много. Сводът е рухнал, по-голямата част от северната стена също е е рухнала. По-голямата част от стенописите, които са най-интересното нещо в една църква за мен са безвъзвратно увредени.

 широката абсида с олтара. виждат се и някакви по-стари архитектурни фрагменти

Вижда се, че е спазен традиционният иконографски канон. В горната част на западната стена е Успение Богородично. Отляво на вратата е архангел Михаил, отдясно – Константин и Елена. Всички изброени сцени по-скоро се отгатват, отколкото се виждат.

западната стена с Успение Богородично, Константин и Елена, архангел Михаил и нишата с Илия?

По-запазена е една фигура в ниша вляво от вратата, до чиято глава пише „НЛИА”, т.е. Илия. Впечатляваща е.

 Илия?

На северната стена има запазени фризове с медальони. Лично на мен ми напомнят на онези от една друга църква от 14 век – Св. Никола в Калотина.

И още един стенопис в ниша в севената стена, която меже би е била певница.

В апсидата смътно си личат свети отци, на които точно там си им е мястото,

но какво е имало на северната стена – вече никой не може да каже. А точно там би трябвало да са светците-воини!

Четох, че били открили зидани основи на олтарна преграда – възможно е, точно това би следвало да се очаква от църква от 14 век. Тогава иконостаси още не е имало.

Жалко за хубавия паметник. Стенописите вероятно са били хубави и много вероятно църквата да е била запазена до относително скоро време, но вече е късно. Добре поне че са сложили нормално защитно покритие, а не килната барака като на Св. Теодор в Бобошево. Повече не може да се направи.

Вероятно някъде има книги и статии за църквата, но аз поне не съм ги виждал.

  ГАЛЕРИЯ