Всеки, който живее в София, почти ежедневно вижда тази църква. Всеки посетител също. Та тя е в идеалния център на града още от времената на антична Сердика
.
 

  В Internet има безброй снимкина сградата, но само отвън. Практически не открих снимки на интериора и стенописите и.

Време е да се поправи този пропуск.

Първо малко инфо:



 план: Маргарита Коева

Църквата е еднокорабна, с полуцилиндричен свод и широка апсида. Лежи върху основите на антични сгради и гробници, които в момента са експонирани в криптата и. Не е ясно кога е издигната самата тя. Предположенията варират от XIІ до ХVІ век.

Както се вижда от самото и име - поддържала се е от самарджийския еснаф. Има входове от юг и от запад, като някога е имала и притвор.

Нека видим интериора:





Всъщност не е толкова малка и дори създава усещане за простор. Вероятно за това допринася липсата на иконостас и необичайно широката апсида, които и придават вид на католически храм. Впрочем има и теория, че наистина е била такъв през 16 век.

Стенописите са били поне 4 пласта, но са лошо запазени. Основната част е от 16. век.

Нека започнем може би с най хубавия - ангела на гроба.


.

Прекрасен е и много напомня прочутия бял ангел от сръбското Милешево . Въпреки, че разбира се сръбската фреска е по-ранна и безкрайно по-известна.

Този блок от стенописи на южната стена вляво от входа



е един от малкото горе долу запазени и освен ангела са изобразени влизането в Ерусалим



една лошо запазена неясна сцена,



Оплакването



Възнесение





На отсрещната стена е бил финалът на Страстната седмица.





Освен разпятието, виждаме и свалянето от кръста:




Над него е оцелял този фрагмент:



Фрагменти:






С това поставям край на първата част, очаквайте втората.

ВТОРА ЧАСТ



ГАЛЕРИЯ

Благодаря за възможността виртуално да бъда в храма.
Почитам Света Петка и все си мисля, като че ли в средновековните църкви освен Божия благодат се е запазила частица от молитвената вяра на човеците.....

Благодаря за споделеното.
:)