Както вече знаете, до ктиторските композиции са аркосолиите. В южния е една от по-късните сцени - въведение Богородично, от XIV век.


http://uniquebulgaria.blogspot.com/2008/02/blog-post.html

   А в северния е едно от най-стойностните изображения в църквата - Исус и книжниците.

http://www.bgvakancia.com/zabelejitelnosti-v-bulgaria/index.php?act=article&aid=338


   Изобразен е дванадесет годишния Исус, когото родителите му изгубили в Йерусалим и го намерили в Храма, където "книжниците", т. е. учените - познавачи на еврейските канони се чудели на дълбоките му знания.



Това са книжниците. Изключително декоративна група.



   От двете страни на входната врата са света Варвара и света Неделя в пози "Оранта", т.е. молеща се.



Света Варвара и света Неделя







Двама светци. Левият е свети Евтимий, а на десният не се чете името.




   Горният регистър е посветен на житието на свети Никола Мирликийски. Това е първият подробен такъв цикъл в българското изкуство. За съжаление ще ви покажа само част от сцените. Нямах възможността да фотографирам останалите.

   Това е раждането на свети Никола. Очевидно иконографията е силно повлияна от традиционния начин за изобразяване на рождество Христово, ако не беше надписа, би било трудно да се направи разлика.



   Преди да потърся сведения за тази сцена си мислех, че тя изобразява просто някакъв търговец на платове. Всъщност нещата се оказаха много по-интересни. Това е така нареченото "чудо с килима", едно от посмъртните чудеса на свети Никола. Накратко историята е следната - обеднял старец също носещ името Николай, който всяка година празнувал в чест на своя светец покровител Никулден, нямало с какво да плати за празничната трапеза и отнесъл на пазара единствената си ценност - пъстър килим. По пътя му се явил светията, без да се разкрие и при това невидим за околните като купил килима за 6 жълтици. После избързал и го върнал на съпругата на стареца.
   Интересното според доц. Бисерка Пенкова е, че сцената е нехарактерна за Балканите, но е почти задължителна за руските земи, което може и да е пример за руско влияние.



   И още нещо. Погледнете самия килим, подробно изписан и заемащ централното място в композицията.


   Той не е просто фантазия на художника, напротив мотивите му са типични за луксозни византийски платове, като например тези одежди на папа Бонифаций VIII


http://www.alessandrojazeolla.info/__Illustrazioni/img_galleria/ANAG/ANAG.htm

   Има вероятност това да е изображение на същия този килим, за когото се разказва в чудото и който според разказа на един руски поклонник около 1200 г. се е намирал в една от константинополските църкви.

   Следва една от най-впечатляващите сцени в църквата - укротяването на морската буря от св. Никола. Тази сцена безоснователно е давана като доказателство за съществуването на български флот през средновековието и дори за особената му техническа напредналост, защото видите ли, изобразеният кораб е с рул, а не с по-примитивното гребло.



   Стенописът е наистина много красив и впечатляващ, но той изобразява западен кораб. За сравнение може да погледнем фреската на Андреа да Фиренце от Кампо Санто в Пиза,


http://www.casasantapia.com/italiaans/pisa/camposantomonumentale.htm

и да я сравним с аналогичната фреска от Грачаница в Сърбия (сега в Косово.)

http://www.srpskoblago.org/Archives/Gracanica/exhibits/digital/e4-n1n2/index.html


   Свети Никола разрушава идол. Потръпвам като гледам такова нещо. Вандалското разрушаване на античните статуи от "светите мъже" е също толкова отвратително, колкото и ако някои разрушава стенописи в църквите.


    Но все пак да отбележа колко по-красива от композиционна  и от колористична гледна точка /особено фигурата с червената дреха в средата/  и колко по-реалистична, с една несъмнено видяна антична статуя е боянската фреска, сравнена например пак с Грачаница.


http://www.srpskoblago.org/Archives/Gracanica/exhibits/digital/n1-e1e4/index.html


Отрокът в тъмницата. За съжаление повредена.


На западната стена свети Никола спасява тримата несправедливо обвинени стратези.



а до нея връща отвлечено от арабите дете на родителите му.



    Има още доста фрески, някои от тях дори много добри, но......, това е Бояна, там не се снима без разрешение, а аз такова едва ли ще видя някога пак. Най-добре идете и ги вижте с очите си, аз в следващата част ще ви покажа някои стенописи от параклиса на втория етаж, които едва ли ще може да видите, защото там не пускат.

Обратно към II част.            


ГАЛЕРИЯ

Може би това, че пиша за църквни фрески, Ви заблуждава, че съм православен фанатик или дори просто религиозен. Съжалявам за неволната зблуда. Боли ме за унищожените произведения на изкуството.