Другарки и другари,

 

Ще трябва да изнеса един доклад кой съм аз и защо е този блог.

 
Да почнем с първото.

 
На 34 години, юрисконсулт съм в голяма фирма. Звучи като да съм шеф, но не съм – просто служител. Живея в хубавия (не го казвам иронично) град София. Жени, деца и недвижими имоти нямам. Не съм богат – от заплата няма да забогатееш, но пък заплатата е прилична (като за нашата родина). Колата е симпатично 9 годишно комби. Обичам да карам. Но на дълъг път, не в задръствания. Карам с колан. Не карам пил.

 
Както стана ясно – образование – висше, обща култура – над средната (звучи нескромно, но е обективен факт). Което между другото не е кой знае какъв повод за хвалба, защото общата култура би могла да ти помогне да спечелиш пари само в телевизионни състезания, а иначе служи за решаване на кръстословици.

 
Какво обичам да правя? Да чета – на хартия и в нета, ама много. Да слушам музика – по-рядко. Да запаля железния кон и да се вдигна по лоши пътища до някое затънтено село за да видя малко известен манастир или някакво природно чудо –  любимо занимание в последните години /откакто в конюшнята се завъди железен кон/. Да правя много снимки от пътуванията. Както и традиционни неща, като лафче на по биричка /вино с приятели, лафче в нета с приятели, лягане късно в събота, поспиване до късно в неделя, и мрънкане в работата, че ми се спи в понеделник сутринта.

 
Какво чета? История. Защото заниманията ми с история  не са  хоби, а страст от невръстна детска възраст. Понякога социология,   оръжия, динозаври, астрофизика, архитектура, изкуство /другата голяма страст/. Понякога фантастика, рядко фентъзи и напоследък още по-малко нормална белетристика.  От политиката се интересувам, но не участвам в нея.

 
Хем много написах, хем звучи като тирада на търговец, който ще продава кон и го хвали, хем е ясно, че това е малка част от мен. Ами засега това ще е, по голямата част ще се разкрива постепенно, ако въобще се разкрие. Може пък да си остане в мрака.

И като съм такъв, защо се хващам да пиша?

 

Не е от графомания, нито защото държа имам „мило дневниче”. Просто с течение на времето човек се огражда с една стена от рутина. Рутинни занимания, рутинни срещи.  И волю неволю общувайки  рутинно  показвам само част от себе си. Тук ще бъда по-цялостен.

 

Абе изобщо – стига съм дрънкал глупости – ще има още постинги, на някой може и да са им интересни, на други не.

 

И нещо да сложа нещо за фирмен знак на този блог– всеки ден ще има по една снимка от красивата природа на България. 

Започвам с манастира Свети Иван Пусти близо до Враца.

 

Много съм учудена по следните причини:
1. никой не ти е казал дотук
"Добре дошъл!"
Така че аз ти казвам, да се запълни тази липса :)))
2. Добре си се представил според мен - че и снимка си сложил, да е пълна картинката, значи си готин човек, дето не се крие. И защо дотук няма отклик??? - поне едно коментарче? - затова правя сефтето. :)
3. Учуди ме и това, че знаеш или пък ползваш руски, понеже вече не е "на мода".
4. И страстта ти към манастирите ме изненада.
5. Най-много ме изненада обаче, че това за рутината и средата в общуването го чух наскоро от един друг човек.

Спирам дотук и ти желая всичко добро и приятен ден! :)