На този ден преди 555 години османците превземат Константинопол. Градът е последната останка от великата Римска империя, но по това време е само една западнала столица без територия. Глава без тяло.

             


            

Обсадата е изпълнена с героизъм и предателства, с раздори между защитниците и неувереност на нападателите, тласкани към стените на византийската столица от неумолимата и жестока воля на младия си 21 годишен  султан. С впечатляващи морски битки и кораби преминаващи през сушата с развети знамена. С мрачни схватки в подземните галерии и с обстрел на строените повече от хиляда години по-рано укрепления от най-многобройната и най-модерна в света за този век артилерия. Накрая пълчищата нахлуват в града. Последният римски император Константин Драгаш избира да загине с оръжие в ръка. Светилникът на Византия угасва завинаги.

                                

Не може да се каже, че османците, които наричам така, защото далеч не са само турци, са диви и нецивилизовани.  Самият Мехмед II, наречен заради победата си Фатих, т.е. Завоевателя е образован, владее няколко езика и дори сам пише поезия на персийски език с псевдонима Авни.

Но това вече е друга цивилизация, ислямската. Византия никога не се възражда.

Поклон пред паметта на Константин XI, на Джовани Джустиниани и на останалите защитници на Града.

                                       

Има нещо неустоимо романтично и величествено в такива обсади. Героизъм дори в поражението. Те винаги са вълнували. Не само мен. Този разказ не ви ли напомня за нещо? Точно така - обсадата на Гондор, столицата на оцелялата половина от Нуменорската империя в Средната земя от армиите на Саурон. Само, че Толкиновата приказка наподобява една по-ранна обсада, тази през 717 г.  когато   българите също като роханците от приказката на професора спасяват града.





И разбира се традиционната картинка от България - залез в Търновско.


      

Е, без да искам гласувах отрицателно, но затова пък ще се оправдая с коментара.
Прекрасна възстановка на Константинопол - виждам Хиподрума, пристанищата, крепостните стени, Акведукта, входните порти на този велик град, даже виждам веригата между двата бряга на Златния рог.
Благодаря ти!

Наистина напомня Обсадата на Гондор, но и без паралела с популярната литература епизодът има свое неподправено величие. Вечна им памет на защитниците!

http://bgtolkienforum.org/index.php?showtopic=1313&view=&hl=Византия&fromsearch=1