Колко бързо остарявя битовата техника! Ние сме поколение, което отлично си спомня времето, когато телефоните в кола бяха техника от филмите за Джеймс Бонд и малцина ги бяха виждали на живо, а пък портативните слушалки в джоба бяха нещо въобще от областта на научната фантастика, заедно с лазерните бластери.

После се появиха мобифоните, които бяха статусен аксесоар за богаташи, като мерцедесите и златните часовници. И изведнъж, за около 2-3 години, някъде през 1998-2001 станаха евтини и разпространени. През онези години всичкиоте ми познати се сдобиха с някаква тутурутка.

За мен първи беше един мобифон /аналогов NMT 450 телефон/ , с които се сдобих през 2000 г.

MAXON 2450. С нелош дизайн, вършеше ми работа, но една криза в личните ми финанси ме принуди да се откажа от него. Сега се мотае някъде на село и поне доскоро племенницте ми си играеха с него.

Следващият  беше една легендарна машина, истински мутренски символ.

BENEFON Delta – с размери, цвят и форма на кирпич. Доста ме майтапеха за него, защото през 2001 г. мобифоните вече не бяха на мода и пред GSM-ите на приятелите ми той изглеждаше като камион пред  леки коли. Беше много здрав, но комбинираното му падане от джоба на сакото ми с отскок от ръба на бордюр и гмуркане в локва беше фатално за него.

Малко по-късно, през лятото на 2001 си взех първия GSM.

MOTOROLA T180 – Доста примитивен и евтин модел, нарочно осакатен от функции. Нямаше даже будилник. Разглеждах го като временно решение и при първата възможност го смених с една екзотика, която повечето от вас вероятно не са чували и като марка.

AUDIOVOX GSM 810 - Мъничко за времето си телефонче, с  много функции и с литиево йонна батерия, което беше още признак на по-добрите апарати. Много бях горд с него, но през 2002 г. ми го откраднаха.

Носих за известно време пак една Motorola T180 и си купих NOKIA 3210.

Първата ми Nokia, много удобен и много красив телефон. До днес никой друг не ми е доставял такова удоволствие. За съжаление през есента на 2003 му изгоря стъпало.

Взех телефона на майка ми. ALCATEL OT 302. Нелошо телефонче, но не ми беше любимо. Пролетта на 2004 седнах върху него и беше дотам.

Отидох до магазина и за пръв път си взех чисто нов апарат.

Досегашните бяха все second hand.

SIEMENS A50. Нисък клас, но си имаше всичко необходимо. Ползвах го до 2005.

Тогава го смених с по-нов и от по-висок клас.

SIEMENS М55. Също един от любимите ми телефони. Красив и здрав. Ползвах го 2 години – до 2006 г.

Смених го с NOKIA 6600 –галено наричана „джапанка”. Топ-модел на Nokia, макар и не за 2006 г. първият ми смартфон. И първият ми телефон с фотоапарат. Честно казано не му ползвах и 30 % от функциите.

Oт 2007 съм с NOKIA E50 – чудесна машинка с всичко необходимо. Доволен съм от нея.

Чудя се какъв ли ще бъде следващия?