Постинг
01.07.2010 00:31 -
Отново свети Йоан Пусти
Автор: tarbo
Категория: Други
Прочетен: 2076 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2010 00:34
Прочетен: 2076 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 01.07.2010 00:34
Свети Йоан Пусти Враца I част
medchurches
30 июня, 1:25
2005 г.
2010 г.
Тази църква има особено значение за мен. Именно тя ме запали да обикалям тези руини и да снимам останките им. Реално тя даде импулс за съществуване на този сайт.
Попаднах там почти случайно в далечната вече 2005 година. Всичко тънеше в разруха и запустение,
В полуразрушената църква се виждаха оцелели само незначителни фрагменти от някои от стенописите:
Ясно беше, че след няколко години може би и тях няма да ги има. И реших да снимам и да излагам в Интернет.
Следващият текст е писан около година по-късно:
Това е може би най-романтичното място на което съм бил при всичките ми обиколки из средновековни църкви и манастири. Има някаква магия в него, като от приказка е. Обичам да се връщам там. Няма да ви повтарям глупостите за някакви мистични енергии, дето бликали на такива места, но е толкова красиво и романтично, че извисява духа.
Задължително го посетете, още повече, че е толкова близо до пътя и толкова неизвестно.
Карате по шосето от Враца за Монтана и след няколко километра виждате любимата кафява табела, сочеща наляво. След около километър тясното асфалтирано пътче отвежда до кованата решетка на портата на резиденцията на врачанския владика. Това не е манастира, вътре има няколко съвременни сгради, кичозно стилизирани като възрожденски - абе нищо особено. Понякога е заключено, понякога има хора, които ще да ви упътят - особено един изпечен иманяр, който се грижел за "охранявания от държавата паметник на културата". Иманярът поне е наковал по дърветата табели с този текст, но звучат доста неубедително. Ако проявите интерес той ще ви разкаже как иманярите, но не и той копали навсякъде, даже взривявали. Ако покажете познания по история може да реши, че и вие сте "колега" и може би потенциален съдружник или клиент и може би ще ви разкаже, че "всъщност и той е копал" и е намерил "антониани, торкви и бронзова статуетка на Диана". :tdown Явно е имало тракийско или римско светилище.
Оставяте колата пред резиденцията на новоизградения паркинг и тръгвате покрай телената ограда, като заобикаляте отляво цялата резиденция. Върви се по една незабележима пътечка точно до оградата между романтични буренаци. Щом излезете над оградата завивате надясно и по една широчка и ясно видима пътечка поемате към светинята. Прекрасна разходка из прекрасна гора в прекрасния Балкан. Вървите около половин час без да бързате и точно като почнете да се уморявате достигате мястото.
Представете си горска поляна. Заобиколена от дървета. От едната страна има скален венец в който има пещера. По-точно скална ниша, но много голяма - вътре удобно може да се разположи немалка къща.
От нея изтича горски поток, минава през поляната,
под едно малко мостче
и се хвърля в пропаст от другата страна на полянката като образува изключително живописен водопад.
Впрочем, ако уцелите сух период ще установите, че поточето едва се цедурка между камъните, а от великолепния водопад няма и следа.
По средата на полянката има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира Свети Йоан Богослов, а именно църквата му. Оцеляла е силно казано. Потънала е в храсти и се руши. В стените и в купола зеят дупки. И въпреки това е неземно красива.
Влизате в църквата /отключено е/. Пълна разруха.
Икони няма, надявам се, че иконостасът е прибран някъде. Пълно е с грозни графити. От стенописите са оцелели незначителни фрагменти - фрагмент от стенопис от XIX век със сцена от страшния съд над вратата и незначителни фрагменти от изображения на църковни отци в олтарната част.
Иначе църквата е еднокорабна, едноабсидна, с купол на висок барабан, 7.50Х11.50 м.
Зад църквата доскоро са били жилищните помещения. Вече ги няма. Рухнали са и останките им са се срутили в дола.
Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша /пещерата/, като там се е четял и надписа, че през 1540 Димитър Дубов е обновил манастира. Сега стенописите са в значителна степен повредени.
Някъде високо в скалите има постница, около която също има стенописи, но тя е недостъпна без алпинистка екипировка, а и стенописите /посветени на Иоан Рилски/ били унищожени от иманярската сган.
Манастирът е станал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и е бил действащ до 1980 г.
Манастирът преди запустяването му. Вижда се жилищната сграда, останките на която през 2005 г. намерих сринати в дола.
Запустяването му се беше отразило наистина ужасно. В това отношение не може да не приветствам реставрацията. Но трябваше ли всичко да е в този грозен кичозен вид? Убита е поне половината романтика на мястото. Вместо камъните с цвета на скалите наоколо - безлична бяла мазилка като на някакъв гараж. Постройките, които сътвориха, не се връзват абсолютно с нищо и имат духовност колкото някоя битова механа. И телени огради!
Далеч съм от мисълта, че мястото не е хубаво или че не стрябва да се посещава. Напротив - идете задължително. Дори вече има асфалтов път, вместо пътечката в гората.
Скалите с водопада са все така величествени:
Пещерата си е прекрасна.
Но мистичното очарование вече го няма...
ГАЛЕРИЯ 2005
ГАЛЕРИЯ 2010
2005 г.
2010 г.
Тази църква има особено значение за мен. Именно тя ме запали да обикалям тези руини и да снимам останките им. Реално тя даде импулс за съществуване на този сайт.
Попаднах там почти случайно в далечната вече 2005 година. Всичко тънеше в разруха и запустение,
В полуразрушената църква се виждаха оцелели само незначителни фрагменти от някои от стенописите:
Ясно беше, че след няколко години може би и тях няма да ги има. И реших да снимам и да излагам в Интернет.
Следващият текст е писан около година по-късно:
Това е може би най-романтичното място на което съм бил при всичките ми обиколки из средновековни църкви и манастири. Има някаква магия в него, като от приказка е. Обичам да се връщам там. Няма да ви повтарям глупостите за някакви мистични енергии, дето бликали на такива места, но е толкова красиво и романтично, че извисява духа.
Задължително го посетете, още повече, че е толкова близо до пътя и толкова неизвестно.
Карате по шосето от Враца за Монтана и след няколко километра виждате любимата кафява табела, сочеща наляво. След около километър тясното асфалтирано пътче отвежда до кованата решетка на портата на резиденцията на врачанския владика. Това не е манастира, вътре има няколко съвременни сгради, кичозно стилизирани като възрожденски - абе нищо особено. Понякога е заключено, понякога има хора, които ще да ви упътят - особено един изпечен иманяр, който се грижел за "охранявания от държавата паметник на културата". Иманярът поне е наковал по дърветата табели с този текст, но звучат доста неубедително. Ако проявите интерес той ще ви разкаже как иманярите, но не и той копали навсякъде, даже взривявали. Ако покажете познания по история може да реши, че и вие сте "колега" и може би потенциален съдружник или клиент и може би ще ви разкаже, че "всъщност и той е копал" и е намерил "антониани, торкви и бронзова статуетка на Диана". :tdown Явно е имало тракийско или римско светилище.
Оставяте колата пред резиденцията на новоизградения паркинг и тръгвате покрай телената ограда, като заобикаляте отляво цялата резиденция. Върви се по една незабележима пътечка точно до оградата между романтични буренаци. Щом излезете над оградата завивате надясно и по една широчка и ясно видима пътечка поемате към светинята. Прекрасна разходка из прекрасна гора в прекрасния Балкан. Вървите около половин час без да бързате и точно като почнете да се уморявате достигате мястото.
Представете си горска поляна. Заобиколена от дървета. От едната страна има скален венец в който има пещера. По-точно скална ниша, но много голяма - вътре удобно може да се разположи немалка къща.
От нея изтича горски поток, минава през поляната,
под едно малко мостче
и се хвърля в пропаст от другата страна на полянката като образува изключително живописен водопад.
Впрочем, ако уцелите сух период ще установите, че поточето едва се цедурка между камъните, а от великолепния водопад няма и следа.
По средата на полянката има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира Свети Йоан Богослов, а именно църквата му. Оцеляла е силно казано. Потънала е в храсти и се руши. В стените и в купола зеят дупки. И въпреки това е неземно красива.
Влизате в църквата /отключено е/. Пълна разруха.
Икони няма, надявам се, че иконостасът е прибран някъде. Пълно е с грозни графити. От стенописите са оцелели незначителни фрагменти - фрагмент от стенопис от XIX век със сцена от страшния съд над вратата и незначителни фрагменти от изображения на църковни отци в олтарната част.
Иначе църквата е еднокорабна, едноабсидна, с купол на висок барабан, 7.50Х11.50 м.
Зад църквата доскоро са били жилищните помещения. Вече ги няма. Рухнали са и останките им са се срутили в дола.
Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша /пещерата/, като там се е четял и надписа, че през 1540 Димитър Дубов е обновил манастира. Сега стенописите са в значителна степен повредени.
Някъде високо в скалите има постница, около която също има стенописи, но тя е недостъпна без алпинистка екипировка, а и стенописите /посветени на Иоан Рилски/ били унищожени от иманярската сган.
Манастирът е станал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и е бил действащ до 1980 г.
Манастирът преди запустяването му. Вижда се жилищната сграда, останките на която през 2005 г. намерих сринати в дола.
Запустяването му се беше отразило наистина ужасно. В това отношение не може да не приветствам реставрацията. Но трябваше ли всичко да е в този грозен кичозен вид? Убита е поне половината романтика на мястото. Вместо камъните с цвета на скалите наоколо - безлична бяла мазилка като на някакъв гараж. Постройките, които сътвориха, не се връзват абсолютно с нищо и имат духовност колкото някоя битова механа. И телени огради!
Далеч съм от мисълта, че мястото не е хубаво или че не стрябва да се посещава. Напротив - идете задължително. Дори вече има асфалтов път, вместо пътечката в гората.
Скалите с водопада са все така величествени:
Пещерата си е прекрасна.
Но мистичното очарование вече го няма...
ГАЛЕРИЯ 2005
ГАЛЕРИЯ 2010
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Средновековните църкви в България
2. Форумът на Thorn. Български исторически форум, неотровен от политика.
3. Византийски и балкански църкви
4. Бойна слава
5. форумът на bgnauka.com
6. vif2ne.ru - най-авторитетния руски военен форум
7. Историческите общества в ЖЖ
8. Membrana.ru
9. Кака Сийка - блог на Петър Стойков
10. Lord K
11. xlegio.ru
12. снимките на Архангел
13. Алексей Исаев
14. cherniaev
15. Ivoso
16. zaprehoda
17. проект классика
18. Изгубената България - архивни фотографии
19. Традиция
20. Църкви и манастири в Кюстендилско и Западна България
21. affresco - любители на фреските
22. форумът на средновековно общество modvsvivendi.org
23. Томас - много добър исторически блог
2. Форумът на Thorn. Български исторически форум, неотровен от политика.
3. Византийски и балкански църкви
4. Бойна слава
5. форумът на bgnauka.com
6. vif2ne.ru - най-авторитетния руски военен форум
7. Историческите общества в ЖЖ
8. Membrana.ru
9. Кака Сийка - блог на Петър Стойков
10. Lord K
11. xlegio.ru
12. снимките на Архангел
13. Алексей Исаев
14. cherniaev
15. Ivoso
16. zaprehoda
17. проект классика
18. Изгубената България - архивни фотографии
19. Традиция
20. Църкви и манастири в Кюстендилско и Западна България
21. affresco - любители на фреските
22. форумът на средновековно общество modvsvivendi.org
23. Томас - много добър исторически блог