Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2011 17:50 - Боянската църква част І
Автор: tarbo Категория: Други   
Прочетен: 5863 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 28.12.2011 13:59


 


image


  Боянската църква е въобще най-известният и най-рекламираният средновековен паметник в България. При това се намира не някъде в дебрите на Балкана, а на улица "Боянско езеро" № 1-3 в един от най-престижните столични квартали. 

   Въпреки това удивително малко хора могат да се похвалят, че са я посещавали лично. Вината за това си поделят продължилата десетилетия реставрация, но също и цената на билета - десет лева са си доста за средния българин.

   За съжаление въпреки огромната популярност на образа на Десислава, който беше сложен даже и на банкноти /вече излезли от обръщение/ , останалите стенописи не са толкова популярни, още повече, че както и във всички останали български музеи, вътре по принцип е забранено да се снима.

   По волята на случая аз имах възможността преди време да направя няколко снимки, като заснех основната част от фреските. Ще ви ги покажа  и ще разкажа каквото зная за Боянската църква.



 
Сателитна снимка

image


    Първоначално е съществувала само източната и част като самостоятелна тухлена кръстокуполна църква с размери 5.80 Х 5.60 м., която е била построена вероятно през XII или дори XI век. Има и по-ранни датировки, но  в тях прекалено много личи желанието на всяка цена да изкарат сградата предвизантийска и не са особено обосновани. Лично аз приемам датировката на Виолета Димова от
"Църквите в България през XIII - XIV век" откъдето са и тези чудесни реконструкции с автор арх. В. Китов.


image

image

image

image

   На тях се вижда и разширението от средата на XIII век, построено от севастократора Калоян. 

    А това е изображение на църквата от стенописите от 1259 г.
image

   Всъщност той построява западно от старата църква двуетажна постройка със смесена тухлено каменна зидария, наричана Калоянова църква с размери почти като нейните - 5.85 Х 5.76 м. Долният етаж е правоъгълно помещение с две  ниши на надлъжните стени, наричани аркосолии, които са широки по 3 метра и дълбоки 0.5 см.

   Вторият етаж почти повтаря формата на старата църква, но той е оформен като отделен параклис - "Св. Пантелеймон", с отделен вход на южната фасада.

   През 1845 г. е построен още един притвор от запад, с камбанария, която е премахната при реставрацията. Очевидно куполът на параклиса е бил разрушен, защото са поставили паянтово кубе, което също е заменено при реставрацията с тухлено. Притворът няма художествена стойност /евфемистичен начин да се каже, че е грозен/, но е необходим като преход между външните условия и климатизираната основна църква. Пък и в него са изложен някои от свалените късни стенописи.


image
фотография от сайта 
http://www.sofiaculture.bg/130/index.php?load=istoria


   В началото на ХХ век боянските селяни искали да разрушат старата неудобна църква и да построят нова, но паметникът бил спасен благодарение на застъпничеството на царица Eлеонора фон Ройс - Кьостриц, която е погребана до южната стена на църквата.

image


А това е днешната фасада на притвора.

image

Старата църква

image

Поглед от изток с апсидата

image

Поглед от север

image

Архитектурен фрагмент /сполия/ от по - стара сграда.

image

   На долните две снимки ясно се вижда фугата между първоначалната и Калояновата църква.

image

image

image

Калояновата църква

image

А тук се вижда грозният притвор от XIX век.

image

image


   И вече можем да започнем със стенописите.

   Първоначалната църква е била изписана вероятно още при построяването. Голяма част от тези стенописи и до ден днешен остават под втория, далеч по-ценен слой. При реставрацията е имало идея да се отделят двата слоя и да се експонират и по-ранните фрески. В края на краищата са решили да не рискуват. Така че от тях сега се виждат отделни фрагменти, някои от които ще ви покажа. Те са изписани със светлите тонове на живописта от XI-XII век и лично на мен ми напомнят за тези от
Паталеница


   Но все пак славата на Боянската църква се дължи на втория пласт, който е точно датиран благодарение на ктиторския надпис.

image

"Въздигна се от основи и се създаде пречистия храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймона, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски. Изписа се в българско царство, при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7 в лето 6767 (1259 г.)"

   В апсидата е доста повреденото изображение на Богородица с малкия Исус в скута си, с архангели от двете и страни.

   Над нея е Преображение, а над него Убруса.


image


image

В купола е Христос Пантократор, заобиколен от осем ангела,

image

image

В пандативите са евангелистите, но за съжаление не съм ги снимал,

image

image



    До апсидата е св. Никола - патронът на църквата, като конкретно това изображение е от XV век. Или поне така пише в "Православните църкви през българското средновековие" на Бистра Николова, защото в рекламната книжка, която с продава в самата църква пише 1259. В случая вярвам на Б. Николова.

image

Над него от двете страни на апсидата традиционно е Благовещението.

Архангел Гавраил.

image

Мария.

image



На северната стена в горните регистри са сцени от страстите, а под тях - светци воини.



image

   Тайната вечеря. Лукът на масата не е обичаен за изображенията на тази сцена, но явно е бил задължителен за трапезата на  съвременниците на художника и е включен в менюто.

image

   За мен това е може би най-хубавото разпятие на средновековната българска живопис.


image


image

Слизането в ада

image

image

Един от разбитите ключове

image

В долния регистър са светци воини - Теодор Тирон, свети Димитър


image

До тях е Прокопий и в долната му част може да видим останки от първия стенописен слой


image

   Над него е сцената "носене на кръста". Изследователите виждат във война с люспестата ризница романско влияние и аз съм напълно съгласен.

image

   Влизането на Исус в Йерусалим - според мен романското влияние, особено във фигурата на магарето е още по-силно.

image

Мария и Марта.

image

    А това вече е на южната стена. Константин и Елена с неизвестни светци воини. За съжаление Константин не е оцелял.


image

До тях е още един светец воин.

image


   Изобщо много е интересно усещането с тези светци воини. Те са на едно ниво с теб, заобиколен си от тях и очевидно да бъдат изобразени е било важно за Калоян, защото са повече от обичайния брой. Вероятно така са изглеждали и болярските църкви на Трапезица - с повече воини и с по-малко аскети-пустинници.

   Над вратата към новата църква е успение Богородично.


image

    А тук може пак да видим част от първия слой. Честно казано конната фигура отдолу би ми била по-интересна от баналното изображение върху нея.


image

   Тук също се вижда старата живопис.

image

Това бяха стенописите в първоначалната сграда, във ВТОРАТА ЧАСТ ще може да видите онези от Калояновата църква.


ГАЛЕРИЯ


Тагове:   Бояна,   стенописи,


Гласувай:
6



1. marknatan - тарбо пишеш : "А това вече е на ...
18.11.2013 13:51
тарбо пишеш : "А това вече е на южната стена. Константин и Елена с неизвестни светци воини."

До тях ( светците воини отляво на Елена) са Христос и св Никола
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tarbo
Категория: Други
Прочетен: 1060247
Постинги: 157
Коментари: 695
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031