Постинг
07.10.2010 16:54 -
Средновековна църква свети Никола в Сапарева баня
Автор: tarbo
Категория: История
Прочетен: 6171 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2010 16:55
Прочетен: 6171 Коментари: 5 Гласове:
10
Последна промяна: 07.10.2010 16:55
Свети Никола Сапарева баня
Сапарева баня е малка курортно градче до Дупница, широко известно в тесни кръгове с факта, че е родно място на Велизарий. Църквата свети Никола, която е от XII век е в малка градинка точно в центъра срещу общината.
Типа на сградата, който бил сходен с този на църквата в Жиганци, Македния ще сложа по-късно, както и план. 7.20Х5.50 м.
Стенописи е имало, но са оцелели наистина незначителни фрагменти. За съжаление обкновено църквата е заключена, а единствения път, когато можах да вляза - по закона на Мърфи бях без фотоапарат. Така, че снимките на стенописите са снимани с мобилен телефон и дават само най-обща представа.
Текстове:
ето текста от http://www.culttourism-kn.bg/
ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА”
--------------------------------------------------------------------------------
Построена е през ХІІ-ХІІІ в. През 1937г. е реставрирана по проект на арх. Рашенов. Отличава се с своята архитектура-кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж т.н. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши определя живописния вид на църквата.
От стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти.
А по-подробно тук http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.p hp?guide=3467
Свети Никола
Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.
Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.
По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.
Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.
Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ІV-VІ век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.
При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”
Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.
Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ІІІ век до края на ХІV век.
Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.
На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”
Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.
Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.
Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.
Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).
Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV век.)
Васил Коритаров
Сапарева баня е малка курортно градче до Дупница, широко известно в тесни кръгове с факта, че е родно място на Велизарий. Църквата свети Никола, която е от XII век е в малка градинка точно в центъра срещу общината.
Типа на сградата, който бил сходен с този на църквата в Жиганци, Македния ще сложа по-късно, както и план. 7.20Х5.50 м.
Стенописи е имало, но са оцелели наистина незначителни фрагменти. За съжаление обкновено църквата е заключена, а единствения път, когато можах да вляза - по закона на Мърфи бях без фотоапарат. Така, че снимките на стенописите са снимани с мобилен телефон и дават само най-обща представа.
Текстове:
ето текста от http://www.culttourism-kn.bg/
ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА”
--------------------------------------------------------------------------------
Построена е през ХІІ-ХІІІ в. През 1937г. е реставрирана по проект на арх. Рашенов. Отличава се с своята архитектура-кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж т.н. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши определя живописния вид на църквата.
От стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти.
А по-подробно тук http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.p hp?guide=3467
Свети Никола
Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.
Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.
По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.
Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.
Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ІV-VІ век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.
При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”
Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.
Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ІІІ век до края на ХІV век.
Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.
На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”
Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.
Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.
Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.
Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).
Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV век.)
Васил Коритаров
Следващ постинг
Предишен постинг
васил коритаров не съм аз, някой да не помисли нещо такова.
цитирайХубаво е, че давате повече сведения за църквичката. Беше ми много интересно да прочета този постинг.
цитирайродното място на "германеца" Велизарий , на практика човека създал империята за Юстиниан Велики . Може ли тука да няма църква от Юстинианово време ?! Или не са я намерили или е тази (върху основите и и т.н.)
Германея значи горещ ,а ето че на болгарский били спарен,сапарен .(опарен,горещ) Ето на кои викали германци на сапарени,запарени "цървули' обути с навуща и цървули спарение "варвари" от които е била съставена и армията на Велизарий
цитирайГерманея значи горещ ,а ето че на болгарский били спарен,сапарен .(опарен,горещ) Ето на кои викали германци на сапарени,запарени "цървули' обути с навуща и цървули спарение "варвари" от които е била съставена и армията на Велизарий
Още един автохтонец! Писна ми!
цитирайнатан не е туракски автохтонец, той и аз сме дакосарматски нубийци !
цитирайТърсене
Блогрол
1. Средновековните църкви в България
2. Форумът на Thorn. Български исторически форум, неотровен от политика.
3. Византийски и балкански църкви
4. Бойна слава
5. форумът на bgnauka.com
6. vif2ne.ru - най-авторитетния руски военен форум
7. Историческите общества в ЖЖ
8. Membrana.ru
9. Кака Сийка - блог на Петър Стойков
10. Lord K
11. xlegio.ru
12. снимките на Архангел
13. Алексей Исаев
14. cherniaev
15. Ivoso
16. zaprehoda
17. проект классика
18. Изгубената България - архивни фотографии
19. Традиция
20. Църкви и манастири в Кюстендилско и Западна България
21. affresco - любители на фреските
22. форумът на средновековно общество modvsvivendi.org
23. Томас - много добър исторически блог
2. Форумът на Thorn. Български исторически форум, неотровен от политика.
3. Византийски и балкански църкви
4. Бойна слава
5. форумът на bgnauka.com
6. vif2ne.ru - най-авторитетния руски военен форум
7. Историческите общества в ЖЖ
8. Membrana.ru
9. Кака Сийка - блог на Петър Стойков
10. Lord K
11. xlegio.ru
12. снимките на Архангел
13. Алексей Исаев
14. cherniaev
15. Ivoso
16. zaprehoda
17. проект классика
18. Изгубената България - архивни фотографии
19. Традиция
20. Църкви и манастири в Кюстендилско и Западна България
21. affresco - любители на фреските
22. форумът на средновековно общество modvsvivendi.org
23. Томас - много добър исторически блог