Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2010 16:54 - Средновековна църква свети Никола в Сапарева баня
Автор: tarbo Категория: История   
Прочетен: 4095 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 07.10.2010 16:55


Свети Никола Сапарева баня
image


  Сапарева баня е малка курортно градче до Дупница, широко известно в тесни кръгове с факта, че е родно място на Велизарий.  Църквата свети Никола, която е от XII век е в малка градинка точно в центъра срещу общината.

image  
image  
image  
Типа на сградата, който бил сходен с този на църквата в Жиганци, Македния ще сложа по-късно, както и план. 7.20Х5.50 м.
Стенописи е имало, но са оцелели наистина незначителни фрагменти. За съжаление обкновено църквата е заключена, а единствения път, когато можах да вляза - по закона на Мърфи бях без фотоапарат. Така, че снимките на стенописите са снимани с мобилен телефон и дават само най-обща представа.

image  
image  
image  
image  
image  
image
Текстове:

ето текста от
http://www.culttourism-kn.bg/

ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА”
----------------------------------------
----------------------------------------

Построена е през ХІІ-ХІІІ в. През 1937г. е реставрирана по проект на арх. Рашенов. Отличава се с своята архитектура-кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж т.н. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши определя живописния вид на църквата.
От стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти.


А по-подробно тук
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.p hp?guide=3467

Свети Никола
Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.

Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.

Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.

Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ІV-VІ век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.

При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”

Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.

Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ІІІ век до края на ХІV век.

Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.

На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”

Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.

Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.

Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.

Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).

Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV век.)



Васил Коритаров



 




Гласувай:
10
0



1. tarbo - васил коритаров
07.10.2010 16:57
васил коритаров не съм аз, някой да не помисли нещо такова.
цитирай
2. armorica - Много симпатично
07.10.2010 17:17
Хубаво е, че давате повече сведения за църквичката. Беше ми много интересно да прочета този постинг.
цитирай
3. marknatan - супер си !
12.10.2010 11:13
родното място на "германеца" Велизарий , на практика човека създал империята за Юстиниан Велики . Може ли тука да няма църква от Юстинианово време ?! Или не са я намерили или е тази (върху основите и и т.н.)
Германея значи горещ ,а ето че на болгарский били спарен,сапарен .(опарен,горещ) Ето на кои викали германци на сапарени,запарени "цървули' обути с навуща и цървули спарение "варвари" от които е била съставена и армията на Велизарий
цитирай
4. tarbo - Ох,
12.10.2010 18:27
Още един автохтонец! Писна ми!
цитирай
5. rizar - Хахаха
24.04.2012 17:52
натан не е туракски автохтонец, той и аз сме дакосарматски нубийци !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tarbo
Категория: Други
Прочетен: 729575
Постинги: 157
Коментари: 696
Гласове: 831
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930